Църква 'Свети Четиридесет мъченици'

 Църква "Свети Четиридесет мъченици" – символ на българската история

В подножието на крепостта Царевец във Велико Търново се издига една от най-значимите средновековни български светини – църквата "Свети Четиридесет мъченици". Този храм е не просто архитектурен паметник, а живо свидетелство за величието на Второто българско царство и важни моменти от нашата история.

Историята на църквата

Храмът е построен и стенописан по времето на цар Иван Асен II в чест на грандиозната му победа в Битката при Клокотница на 9 март 1230 година. В този ден българският владетел разгромява войските на епирския деспот Теодор Комнин и го взема в плен заедно с всичките му боляри. Тази победа превръща България в най-могъщата държава на Балканския полуостров.

Самият цар Иван Асен II оставя паметен надпис върху колона в храма: "В лето 6738 (1230) индикт III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска."

Името на църквата произлиза от деня на победата – 9 март е денят, в който православната църква почита паметта на Светите Четиридесет мъченици Севастийски, войници, загинали за християнската вяра през IV век.

Архитектура и манастирски комплекс

Църквата представлява продълговата базилика с шест колони, към която по-късно е добавена западна пристройка. Тя е била център на манастирския комплекс "Великата лавра", където са се намирали покоите на игумена, параклис, трапезария със сводове и стенописи, както и стопански помещения.

Храмът е паметник на Търновската художествена школа и от 1964 година е обявен за паметник на културата. Днес е филиал на Националния исторически музей.

Царски гробници

В църквата са погребани видни личности от българската история. Тук почива цар Калоян (1197-1207), чието тяло е било тържествено препогребано през 2007 година, точно 800 години след неговата кончина. Предполага се, че в храма е бил погребан и сам цар Иван Асен II (1218-1241). Тук са гробовете и на цариците Анна Мария и Ирина Комнина.

Особено място заема гробът на Свети Сава Сръбски, основателят на самостойната Сръбска архиепископия, който починал при посещение в България. Поради това църквата е свято място за поклонение и на гости от Сърбия.

Епиграфски паметници

В храма се съхраняват уникални старобългарски епиграфски паметници – Омуртаговата колона, Асеновата колона и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Тези надписи разказват за великите дела на българските владетели и имат изключителна историческа стойност.

Символ на българската държавност

След Освобождението църквата става символ на българската държавност. На 9 март 1879 година, веднага след Освобождението, тук се освещават и възобновяват православните служби. В храма княз Александър Батенберг е провъзгласен за първи владетел на свободна България.

Най-важният момент в новата история на църквата е 22 септември 1908 година, когато в нея княз Фердинанд прочита манифеста за обявяване на Независимостта на България. По време на войните през XX век в "Свети Четиридесет мъченици" се освещават бойните знамена на българската армия.

Превратности на съдбата

След падането на България под османско владичество през 1393 година, църквата продължава да функционира до XVI-XVII век, когато е превърната в мюсюлмански молитвен дом. През 1913 година храмът е силно повреден от катастрофално земетресение, но е възстановен.

Днес църквата е отворена за посещения като музей, като на най-големите християнски празници в нея се отслужва и света литургия. Храмът остава живо свидетелство за славното минало на България и важна светиня за българския народ.